Keto diet with Nelly

  Из Дневникът на лунната самотница /авторско/ Нели Миленова "Нямах никаква идея колко дни, месеци или може би години бяха изминали, когато отворих очите си. Живота ми се състоеше от това какъв избор правех събуждайки се всяка сутрин. Можех да избера как да преживея всеки един ден. Изборът беше само мой. Това беше времето, в което не осъзнавах каква свобода имах. Гледах на живота си като на бойно поле и постоянно сражаващи се, моите чувства и мисли, облечени като рицари в доспехи. Вечно кървящи и борещи се за нещо може би недостижимо. Нямаше никаква чест, в това да се бориш за нещо, което отдавна е изгубено. Както рицарите с техните високи идеали, така и аз си позволявах да вървя с гордо вдигната глава. Моят избор за мен самата беше изключително важен, а същевременно знам биха ми казали, че е прекалено обикновен. Истината е, че аз самата се чувствах такава. Скромна, наивна, добродушна и плашещо празна. Случвало ли ви се е някога да намерите на най-горният рафт в кухненския шкаф,

Здравейте!  Още в началото бях споделила, че тук  искам  да споделям и лично творчество, което е различно от кулинарията. За това днес реших да споделя нещо написано от мен. Ще се радвам, ако ви допада и откривате смисъл и истина в текста ми.  Приятно четене!    Всяка раздяла започва с времето навън. Първо се събуждаш и слънцето грее. Ти също светиш. Всичко е прекрасно. Излизаш навън и идва вятъра. Разхождате се, държите се за ръка, смеете се. Дори когато мълчите ви е приятно. Гледате светлините на града, слушате разпалените разговори на хората около вас, но не обръщате внимание какво точно казват. Открадвате си целувка или две. Подарявате си комплименти. Времето се влошава. Започва леко да ръми дъжд. Чакате таксито в полунощ. То ще ви откара до дома, където да се стоплите под пухкавите завивки и ще се наслаждавате един на друг. Часовете минават бавно. Времето ви дава шанс да се радвате на това, което имате. И вие го правите.. донякъде... Тогава идва и сутринта.. Тежка и тягостна и п