Из Дневникът на лунната самотница
Из Дневникът на лунната самотница /авторско/ Нели Миленова "Нямах никаква идея колко дни, месеци или може би години бяха изминали, когато отворих очите си. Живота ми се състоеше от това какъв избор правех събуждайки се всяка сутрин. Можех да избера как да преживея всеки един ден. Изборът беше само мой. Това беше времето, в което не осъзнавах каква свобода имах. Гледах на живота си като на бойно поле и постоянно сражаващи се, моите чувства и мисли, облечени като рицари в доспехи. Вечно кървящи и борещи се за нещо може би недостижимо. Нямаше никаква чест, в това да се бориш за нещо, което отдавна е изгубено. Както рицарите с техните високи идеали, така и аз си позволявах да вървя с гордо вдигната глава. Моят избор за мен самата беше изключително важен, а същевременно знам биха ми казали, че е прекалено обикновен. Истината е, че аз самата се чувствах такава. Скромна, наивна, добродушна и плашещо празна. Случвало ли ви се е някога да намерите на най-горният рафт в кухненския шкаф,